Тази технология е обичайна за монтаж на малки лагери, основно при ремонтно-възстановителни дейности, където монтажните усилия за преодоляване на стегнатостта са сравнително малки и не превишават динамичната товароносимост на съответния лагер;
набиване с помощта на монтажни гайки или винтове, за завиването на които конструктивно са предвидени съответните резбови повърхнини на вала, евентуално в корпуса. Практикува се за малки и средногабаритни лагери;
набиване на съответната гривна със стегната сглобка, предшествано от нагряване на гривната (ако лагерът е разглобяем) или на целия лагер на температура до 130 градуса С, с цел нейното разширяване и съответно намаляване на монтажното усилие. Практикува се при монтаж на големи лагери. В случая особено важно е при нагряването да не се допусне локално прегряване на отделни участъци на гривната. От тази гледна точка е недопустимо нагряването да става с горелки. Най-удачният вариант за нагряване е в маслена вана с предварително загрято, на необходимата температура, масло;
набиване, при което между повърхнините, осъществяващи стегнатата сглобка, в определен момент се вкарва хидравлично масло под високо налягане, с което се намалява монтажното усилие.Тази технология е практикувана най-често при монтаж на големи лагери с конусни отвори, върху конусни шийки на валовете, в които предварително са изработени необходимите за целта канали за подвеждане на маслото в зоната на сглобката.

 
   

За лагери, за които по време на монтажа им трябва да бъдат регулирани монтажни хлабини радиални или аксиални трябва да се спазват стриктно инструкциите на производителите на съответната машина. Естествено монтъорският екип трябва да разполага с необходимата мерителна техника и съответните приспособления. Една от честите допускани грешки, е регулиране "на око", което, особено за високоскоростни и презизни лагерования, е недопустимо.



 

 

ТРИЕРА ВАРНА ООД   Web Design by DaBlow